Лаборатория за поезия: Хаджи Димитър


Знам – времето отдавна отбеляза

забравата. Което ще рече –

че слънцето нарочно с неприязън

над нашия юнак сега пече.

Тоз, който падне в боя за свобода,

умира! А историята мълчи.

Тъй гледа на нещата днес народа

с двете си избодени очи.

Днес тук са самодивите – метреси,

омразата, безверието, лъжата.

Кажи ми ти, народе мой – къде си

и де е този дух на Караджата?

Настане вечер – слънцето залязва,

денят ви в тъмата е обесен.

Юнакът своите вени сам прерязва,

припявайки хайдушка песен.

Знам – вие сте поставили начело

забравата. Което ще рече –

Кръвта по Христо – Ботевото чело

във вените ви вече не тече.


Автор: Атанас Янев, из "Лазурът се разлисти" (2018)




19 преглеждания