Авторът на "Лазурът се разлисти" в интервю за вестник "Знаме"

Актуализирано: Апр 16


Лауреатът на националната награда „Димитър Бояджиев”:


Поезията означава да събираш думи, които се обичат


Едно интервю, което дадох за пазарджишкия вестник „Знаме“ само няколко дни, след като спечелих Националния конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев“ (2017) и голямата награда – издаване на стихосбирка, финансирана от община Пазарджик.


Книгата отдавна е факт – „Лазурът се разлисти“ (2018), издателство „Литературен форум“.


Ето го и текстът на самото интервю:


- Откога пишете поезия и как започнахте?


- Първите си поетични опити съм направил на около 10-годишна възраст. Силно се съмнявам обаче в тяхната осъзнатост и целенасоченост. Вече като ученик в тогавашната Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Казанлък (сега е Профилирана хуманитарна гимназия), започнах един безкраен диалог с различни автори, произведения, конотации, подпомаган и насърчаван от своите учители. Четях много поезия, но и немалко проза, влюбих се в руската класическа литература. Това провокира у мен желанието да се захвана по-сериозно с поетическото изкуство, да изучавам стихотворната техника, да експериментирам върху белия лист. Впоследствие станах част от редакционния екип на вестник „Съзвездие“ (училищния вестник), като в него бяха публикувани мои авторски материали.


- Какво Ви носи това занимание?


- Поезията означава да събираш думи, които се обичат. Тя е занимание за донкихотовци, което автоматично означава, че щастието не е нейният естествен и единствен хабитат. Днес, както е било винаги, съществуват вятърни мелници, просто не всеки има смелостта да се бори с тях. Но аз смятам, че именно тази смелост, минаваща на границата между реалността и художествената условност, между живота и смъртта, между разума и лудостта, ражда истинското изкуство.


- Какво Ви вдъхновява и въобще какви емоции Ви карат да посегнете към белия лист? Кои са темите, които Ви вълнуват?


- Вълнувам се основно от екзистенциалната и социално-патриотичната, гражданска тематика, макар че имам опити и в любовната лирика. Мисля, че като цяло поезията би трябвало да бъде свидетел и съдник на народните въжделения, да бъде колективна памет. Иначе ме вдъхновяват болката, страданието, самотата, разочарованието от нещо. Рядко пиша, когато съм щастлив. Както се казва – лесно е да си щастлив, трудно е да не си нещастен. Изкуството няма нужда само и единствено от вечно нахилени инфантили и не се състои в тяхната измамна представа за щастие. То е възможност да се втренчиш в тъмнината, да осъзнаеш пораженията, да споделиш най-съкровените измерения на тъгата си. Или просто да комуникираш пълноценно със себе си и света. Често имаме нужда от малко хаос, за да се намерим.



Интервюто ми за вестник "Знаме"

- Кои са поетите, на които най-много се възхищавате? Какво друго четете?


- Възхищавам се най-много на Есенин и Пушкин – за мен те и до днес си остават ненадминати във владеенето на думите, стихотворните форми, изразните средства. От българските поети най-много са ме впечатлявали Ботев, Яворов, Андрей Германов. Също така обожавам Достоевски и продължавам да смятам, че той е най-добрият психолог в световната литература, най-дълбокият познавач на човешката душа. Има много други автори, които са оставили траен отпечатък в съзнанието ми. Ще изброя само някои от тях - Данте Алигиери, Гьоте, Стайнбек, Волтер.


- Защо участвахте в конкурса, обявен от Община Пазарджик? Как научихте за него?


- Знам за конкурса от доста време и го очаквах с огромно нетърпение. Реших да участвам, защото смятам, че имам какво да кажа, а и мисля, че хората имат какво да чуят. Надявам се скромното ми творчество да достигне до повече читатели, защото без тях дори най-прекрасните и искрени слова губят смисъл.


- Какво е мнението Ви за пазарджишкия поет Димитър Бояджиев?


- Обикновено за Димитър Бояджиев се казва, че е елегичен поет. Аз бих допълнил, че е истински поет – всяка написана от него дума е изживяна, почувствана, осмислена, натоварена с необикновен емоционален заряд. Преоткривал съм се в стиховете му. Има една особена аура около образа на Димитър Бояджиев, която винаги ме е провокирала. Може би това се дължи и на трагичната му смърт.


- Спечелихте издаването на стихосбирка. Ще разкриете ли какво да очакваме да прочетем в нея?


- Очаквайте една съкровена изповед, за която са използвани класически изразни средства. Ще запазя подробностите в тайна.


- Поезия, журналистика и право - взаимноизключващи или взаимнодопълващи се са те?


- Трудно ми е да преценя доколко се допълват, но със сигурност не се изключват взаимно. При всички положения, когато човек извършва дейности в най-различни сфери, това го обогатява допълнително и влияе пряко на ерудицията му, социалните му контакти, възможностите му за себеизява. А това не е никак малко.


- Какво ще кажете на младите поети? Особено на онези от тях, които трудно се престрашават да покажат работата си пред публика?


- На младите поети бих казал, че поезията, освен всичко останало, е и отговорност. Отговорност да казваш онова, което мислиш, но и да мислиш онова, което казваш. Нека да не се страхуват да показват работата си пред публика – словото оправдава своето съществуване, само ако е споделено. А и често се оказва така, че по-притеснителните и съмняващи се в себе си поети всъщност имат огромен потенциал.


- Може ли, според Вас, в България човек да се издържа само с поезия?


- Би могъл, ако вече е толкова популярен, че да се превърне в лихвар на собствената си слава. Което е трудно, но не и невъзможно.


Въпросите зададе Мария Дъбова

0 преглеждания