Мъгла от стонове - премиера в Казанлък

Актуализирано: преди 4 дни


"Мъгла от стонове" - така се казва първата стихосбирка на младия поет Атанас Янев, която се появи на този свят през 2015-а, когато той беше едва на... 22-годишна възраст.


Стиховете в "Мъгла от стонове" са 36 на брой. Някои от тях са писани от мен още в гимназиалния период, а не непосредствено преди публикуването им в самата книга. Преобладаваща в "Мъгла от стонове" е социално-патриотичната и универсално-екзистенциална тематика, чрез които съм се опитал да заявя активна гражданска позиция; да ви разкажа какъв човек съм всъщност; да ви представя визията си за света, за себе си, и за напрегнатите, силно драматични отношения между нас двамата.


Работата по една книга винаги е била работа в екип - "Мъгла от стонове" не прави изключение от принципа. Той, разбира се, важи и за много други дейности, ситуации, обстоятелства, хора. През целия си живот съм бил ясно изразен индивидуалист и такъв ще бъда до края на дните си. Такъв бях и когато писах "Мъгла от стонове".


От друга страна обаче, моята индивидуалност не ми е пречила винаги да отдавам заслуженото уважение, отношение и благодарност на хората, с които съм имал професионална комуникация през годините. По всяко време съм подчинявал личните си качества и възможности на хората, с които е трябвало да реализираме определен проект. Защото сам човек не е за никъде - повярвайте ми, като поет и силно емоционален човек го знам особено добре.


Често комуникацията ми с най-различни хора по линия на творчески проекти се е пренасяла и на лично, приятелско равнище. Познавайки себе си, не вярвам да се променя за в бъдеще, поне по този параграф.


Ето го и екипът, направил възможна "Мъгла от стонове":


Издателството: "Палмира" - Димитър и Палмира Никленови

Редактор: Палмира Никленова

Технически редактор: Димитър Никленов

Дизайн и Корица: Наталия Делева

Предговор: Георги Драмбозов

Първо издание, на български език

ISBN 978-954-9376-32-6


Съществена част от екипа, виновен за "Мъгла от стонове", а и за почти всичко позитивно, което се е случило в живота ми досега, е моето невероятно семейство - майка ми Анастасия, баща ми Димитър, сестра ми Николая и декоративният ни заек Ребешко. Всичките ми роднини - и по майчина, и по бащина линия, също винаги са ме подкрепяли в моите творчески начинания.


На мен това ми стига. Не искам някой да ме разбира и/или да харесва "Мъгла от стонове", "Лазурът се разлисти" (втората ми стихосбирка), "Приказка за кръста" (третата ми стихосбирка), цялостното ми творчество дори. Единственото, на което държа безусловно, е уважението. Ненавиждам някой да не цени труда ми - може да не го харесва или да ми направи градивна критика, но започне ли да "хейтва" или пък - остане ли безразличен, последствията не са много здравословни и за двете страни, уверявам ви в това.


Изключително здравословна обаче беше атмосферата в ЛХМ "Чудомир" на 15.10.2015 г. (четвъртък), от 19 до към 21 часа - "Мъгла от стонове" имаше своята първа премиера в родния ми град Казанлък! Галерията, която Ви представям в тази статия е именно от въпросната премиера на "Мъгла от стонове" в ЛХМ "Чудомир". Изказвам огромните си благодарности и на тогавашния (а и сегашен) директор на прекрасната казанлъшка институция - г-жа Добрина Матова, която ни оказа невероятно съдейстие във всяко едно отношение.


На премиерата на "Мъгла от стонове" в Казанлък се събрахме може би над 70 човека - семейство, роднини, приятели, бивши съседи, настоящи съседи, бъдещи съседи; учителки от детската градина, от основно училище "Чудомир", от гимназия "Св. св. Кирил и Методий"; тогавашният директор на НГПИД "Акад. Д. Узунов" - г-жа Петя Минекова (сестра ми учеше и завърши впоследствие Художествената гимназия, както всички я наричаме); съученици на сестра ми, които танцуваха и изпълниха музикална програма; преподаватели по литература; колеги поети, писатели и журналисти; кандидати за кметове и други обществено-политически фигури; читалищни и музейни дейци от града...


Едно невероятно, велико, грамадно БЛАГОДАРЯ на всички Вас!


За уважението, доверието и подкрепата!


Никога няма да забравя лицата Ви, по които имаше усмивки и сълзи.


Без всички Вас, "Мъгла от стонове" нямаше да стане факт.


Защото, без Вас, аз нямаше да съм същият човек и поет, за да седна и да я напиша.


Обичам Ви!



С огромно уважение,

Искрено Ваш,

Атанас Димитров Янев



P.S. Разгледайте галерията - заслужава си.




42 преглеждания