Лаборатория за поезия: Орехова черупка

Актуализирано: Май 1


Мечтите ми отчаяно се блъскат

в стъклото на това, което бях -

светът просъска в тъмнина от страх.

Не успях, а исках да съм друг,

за да бъде лесно, за да бъда тук.

Играя честно - и в това съм сам.

Но отсам, а не оттатък. Това "оттатък"

е небитието. Познавам го. И ето,

за да бъда кратък: аз съм човече сред

тълпите покрай близката далечност.

Мечтите ми се отчаяно се пръскат

в гнева от факта, че търпите,

в хуманната античовечност,

в отдавна стъпканата ласка,

в любов, излизаща на минус,

в поредната фалшива маска:

световен код "коронавирус".


Мечтите ми отчаяно се блъскат

в стъклото на това, което съм.

За себе си отскоро съм се хванал

и тегля - така съм се спасил.

И даже къшей обич не спестил

не мога да намразя и не мога...

За Бога! Аз живея! Аз съм жив!

Със самотата под черупката,

с това, което зрее вътре в мен:

и няма ден,

и няма нощ,

и няма миг,

и вечно пиша,

и вечно чувствам се велик

от простичкия факт,

че дишам.


Автор: Атанас Янев





0 преглеждания