Лаборатория за поезия: Животът на другите

Актуализирано: Май 1


Затворен съм в ужасно тясна, никаква килия.

Заключен съм в един затвор по-тъмен от нощта.

На ден ме хранят с два побоя и една филия.

Обичайните неща.


Зад тези стъклени решетки – диктат и полуистини,

полулюбов, полуомраза, полунадежда. Бог

не вярва даже в мен и затова крещя му "Писна ми!"

Обичайният залог.


Доносник-старшината ми дума всяка вечер:

"Ти си шпионин, млади момко! Как са моите обекти?

Следиш ли постоянно онази двойка вече?"

Обичайните секти.


Затворен в миризливата и никаква гротеска,

отговарям тъй: "Следя ги, старши! Винаги са двама!"

Не са ме били още, пък не съм и хапвал днеска.

Обичайната драма.


И ако другите си имат свой живот, аз нямам своя.

Заключен съм в един затвор по-страшен от нощта.

Понякога разменям два-три лафа с часовоя.

Обичайните неща.


Автор: Атанас Янев




0 преглеждания